Да се върне човек към себе си е опасно нещо. И то изключително.
Да бъдеш отново доверчив, да споделиш мислите си, вярванията си идеалите си.. Нещата, които истински те вълнуват, това, което действително е важно за теб е опасно нещо. О...

       Живеем в свят, погълнат от технологиите, свят, предлагащ все повече и повече начини за комуникация от дистанция. Като започнем от телефона, минем през настолния компютър, интернет и стигнем до последните технологични открития. Тов...

Здравейте!
Цели 3 години минаха откакто писах тук за последно.. Как само лети времето ..
Наскоро се сетих, че някога имах едно животинче, наречено блог.. И реших да проверя съществува ли още.. С изненада открих, че е оцеляло, въпреки забр...

Нищо против празника нямам. Е, имам де. Гаден е. Самотен. Изкуствен дори вече. Колкото и странно да ви изглежда. За мен е такъв. Нямам нищо против това, че винаги има "На Коледа се случват чудеса" или "Бъдете добри, защото.. ами защото е...

От доста време не съм писала тук .. Защото нещата, а и хората се променят. Това беше моето лично съкровено местенце, от което се възползвах, когато исках да споделя нещо, а нямаше с кого или просто не исках познатите ми да са толкова ная...

Ужасена от истината, която боли, ужасена от малкото, което ми остана, осъзнавайки, че вече няма на къде - трябва да мисля за бъдещето си, трябва да порастна, трябва да гледам сериозно и реално на нещата, сега търся път да избягам, но къд...

Побъркан - непобъркан.. Хора, кои сте вие, че да определяте кой е наред и кой не?! Какво право имате да слагате подобни имена на останалите, да им се подигравате зад гърба, а когато наберете достатъчно "смелост" и пред самите тях? От къд...

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,

В момента съм с ноктопластика, с боядисана коса... Този път без грим. Защо правя всичко това и аз не знам. Точно аз - човекът, който винаги е бил против изкуственото, държал е на истинското.. а сега .... сега съм нещо, за което не съм си...

Боли. Защо? Не знам. От какво? Не знам. Къде? Боли сърцето. Не като част от анатомията, а като онова малко нещо, което тупти, пази любовта към хората и крещи, дирейки помощ. Помощ за какво? Не знам. Но знам, че се чувствам по-сама от сам...

Аз живея в теб, ти живееш в мен. Кой в кого, ще попиташ. Ти живееш чрез мен, а аз благодарение на теб. Аз ли да съм ти благодарна или трябва да е обратното? Жалко, можеше да стане иначе - ти да си тук, а аз в теб. Но не стана. Ти го реши...

Липсваш ми! Какво ли щеше да стане ако беше тук сега? Каква щях да бъда аз?  Ами ти? Накъде щеше да ме води животът? Защо Слави винаги трябва да ми напомня на теб? Защо болката в гласа му крещи за болката, която беше в твоя глас, в самия...