От доста време не съм писала тук .. Защото нещата, а и хората се променят. Това беше моето лично съкровено местенце, от което се възползвах, когато исках да споделя нещо, а нямаше с кого или просто не исках познатите ми да са толкова наясно какво ме мъчи. А спрях.. защото.. ами точно защото хората се променят. Не защото нямам какво да споделя, не че всичко ми е било ок. Просто тази нужда да махна всичко от себе си я няма, поне за момента. Болките са си още вътре в мен, но сега дори и да поискам да се освободя от тях, не мога. За да споделя най-личните си неща, трябва да го правя против самата себе си. А не искам. Затова продължавам напред, поне се опитвам. Опитвам се да порастна и да приема себе си, да стана такава, каквато искам да бъда. Дали имам успех .. ами честно казано не знам.. Защото се отдалечавам от хората или по-точно отдалечавам тях от себе си. Продължавам да бъда контактна, да се виждам с приятелите си, да разказвам .. Но говоря за неща от ежедневието, за глупости, изслушвам ги, съветвам ги .. Но тази безкрайна откровенност.. Отиде си или просто я скрих много дълбоко в себе си, защото не й е сега времето, защото много болка ми донесе. Сега мисля .. Мисля за това какво на кого и до колко да кажа .. Дали мога да се доверя или не мога.. Кое е  по-важно.. Дали нещо си струва или не.. Дали трябва да го направя или по-добре не .. 

Накратко - отново се промених, за кой път и аз не знам .. Кога ще се спра на едно място .. .. знаейки коя съм .. Не просто поредното ми Аз, а истинското.. Ех, това е въпрос без отговор .. поне за момента ..